Здравейте, Лео, сърдечно благодарим на вас и на агентката Елен Мишон за това, че се съгласихте да дадете интервю за българските си читатели.
На първо място искаме да ви поздравим за наградата „Сребърна четка“ за 2026 г., която получихте за книгата „Зара и аз“.
Когато за първи път видяхме книгата, веднага се влюбихме в нея и дори очите ни се напълниха със сълзи. Обикнахме илюстрациите и великолепната история. В други интервюта казвате, че в книгата има частици от вашето детство. Ако трябва да обобщя книгата в две думи, тези две думи са любов и свобода. Любовта, която понякога показваме в ежедневните неща и свободата, която идва от досега ни с природата.
Впечатляващо е колко различно хората възприемат книгата. Това много ми харесва. Историята е отворена и в нито един момент няма експлицитни послания, читателят има свободата да открие своя личен смисъл в нея. Със сигурност мога да потвърдя двете теми, които споменавате, но бих добавил и още две – темите за хода на времето и за великолепието на природата.
С всяка страница незабележимо Зара пораства. Всичко изглежда същото, докато изведнъж вече не е. Малките промени през годините се натрупват и постепенно трансформират връзката ѝ с нейното конче. Ходът на времето променя всеки от нас и с това променя връзката ни със самите нас и с другите. Това може да е болезнено, но ние трябва да се научим да живеем с промените.
Великолепието на природата е другата тема, която исках да покажа в книгата. Израснах сред природата, но след това се преместих в големия град, в Брюксел, където животът е съвсем различен. Обичам градския живот, но той ме научи да ценя природата още повече. Когато и да се завърна, съм очарован от тишината, от простора и от невероятната красота. Изключително възхитително е да си сред природата.
Рисували сте книгата в продължение на две години. Какво ви вдъхнови? Как се появи историята? Как успяхте да кажете толкова много с толкова малко думи?
Вдъхновението при мен винаги започва с рисунките ми. Просто започвам да рисувам и на страницата се появява нещо, което провокира любопитството ми. Този път започнах да рисувам коне и историята се появи доста бързо, сякаш трябваше да бъде разказана.
Едва след като идеята се оформи, разбрах колко лична е историята и колко е свързана с детството и с живота ми. По различни начини аз съм Зара, тъй като и аз имах конче. Но се идентифицирам и с кончето, защото и аз трябваше да се науча да приемам промените в живота. Преживях такъв момент, когато двете ми дъщери заживяха отделно, когато пораснаха.
В книгите си винаги се старая да използвам малко думи. За мен илюстрациите трябва да предават посланието и усещанията. Затова и в книгата има толкова много илюстрации. Не ми харесва да пиша какво се случва, предпочитам да покажа.
Създавате историите си с намигване. Винаги има нещо, което да разсмее децата, понякога са илюстрациите и понякога самата история или и двете. Какви според вас са най-важните съставки на добрата книга за деца?
Нищо не ме прави по-щастлив от това да накарам децата да се смеят. Хуморът е естествен за мен, може би защото ми е трудно да приемам нещата насериозно, включително себе си. Животът е твърде кратък за това. Дори в „Зара и аз“, която е сериозна история, има място за хумор.
За мен добрата книга за деца разказва историята визуално. Това е най-важното качество, което търся във всяка картинна книга, когато текстът и илюстрацията са в унисон по интересен и смислен начин.
Друга отличителна характеристика на Вашите книги е уважението към читателите ви, независимо от възрастта. Какъв е вашият творчески процес при създаването на истории?
Често казвам, че не съм достатъчно талантлив, за да създавам книгите си бързо. Работя усърдно, за да постигна резултат, който ме удовлетворява. За мен целият творчески процес е борба, носеща удовлетворение. Прилича на подреждане на пъзел, без да знаеш как ще изглежда картината накрая. Докато оформям историята, постепенно започвам да разбирам каква ще бъде тя. Откривам смисъла по време на самия процес на създаване.
Създавам много варианти на всяка книга. Поставям под въпрос изборите си и постоянно търся по-добри решения на всеки проблем. Процесът е бавен, но се надявам, че книгите изглеждат създадени с лекота и простички на пръв прочит, докато носят в себе си дълбочина и красота.
Експериментирате с различни техники и въпреки това имате отличителен и разпознаваем стил. Как успявате да сте верен на себе си?
Мисля, че експериментирам с различни техники, защото се опитвам да избягам от себе си, от „стила“ си. Разбира се, човек не може да избяга от себе си и накрая всичко е в по-голяма или по-малка степен същото. За мен е важно нещата да са свежи и вдъхновяващи. Не обичам да се повтарям, защото ще загубя интерес и ще създам лоша творба. Да създавам картинни книги не е просто работа, това е страст и никога не искам да изглежда все едно се повтарям.
Мисля, че всяка добра творба изисква предизвикателство, учене на нещо ново, преодоляване на трудности. В същото време трябва има откровеност и честност в това, което правиш. Трябва да си близо до себе си и своето светоусещане. Ако опитам нещо и не ми изглежда истинно, спирам и преосмислям идеите си отново. Мисля, че това, което наричам „стил“ е да създавам искрени, честни и много лични творби.
Какво ви вдъхновява и кои са били авторите и илюстраторите, на които сте се възхищавали като дете?
В детството ми нямаше картинни книги. Първо ми повлияха комиксите и обожавах Тентен и много други. Открих картинните книги много по-късно, когато вече работех като илюстратор. Все едно пред мен се откри изцяло нов свят и бързо разбрах, че искам да правя това. Картинни книги на творци като Морис Сендак, Макс Велтхаус, Лео Лиони, Томи Унгерер, Дик Бруна и много други ми показаха възможностите на тази уникална форма на изкуство. Изучавайки тези „майстори“, разбрах, че това, което правят е визуален сторителинг. Те просто пишеха с образи.
Какво бихте казали на младите автори и илюстратори?
Да създаваш картинни книги е най-прекрасната работа на света. Да разказваш истории с думи и образи все още е от онези форми на изкуството, които остават не достатъчно оценени. Така че не го правете за слава, пари, известност или награди. Правете го заради искрената радост да създадете книга, която ще носи радост на децата, техните родители, баби и дядовци. Няма нищо по-удовлетворяващо от споделянето на истории, които свързват поколенията. Не съществува нищо по-добро.
Живеем в свят, в който съдържанието, създадено с ИИ все повече доминира. Наскоро Крис Хотън, Бенджи Дейвис, Симона Сиароло, Гед Адамсън и Момоко Абе стартираха кампанията „Можем повече“ като подчертаха важността на работата на творците и на факта, че творчеството и хората трябва да са на първо място. Какво мислите за бъдещето на творческата работа? Какво бихте посъветвали новото поколение творци?
Трудно е да предвидим развитието на нещата. Ние сме в началото на тази революция и не мисля, че някой знае къде ще ни отведе тя.
За себе си мога да кажа, че нямам никакъв интерес да използвам ИИ в творческия си процес. Това, което най-много обичам, е самият процес, с трудностите и предизвикателствата му, с постоянното търсене и откривателството, а също и с моментите, в които казваш „Еврика!“, с неочакваните постижения и с гордостта да създадеш нещо, което не си мислил, че можеш. Защо да подаря това на ИИ. Няма да стане.
Имаме огромното удоволствие да ви поканим на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи през 2027 г. и искаме до тогава да сме издали 6 от вашите книги. Надяваме се да се срещнем и нямаме търпение да се запознаете с българските си читатели и с български илюстратори. Но сега бихме искали да ви помолим да отправите послание към българските си читатели.
Благодаря за поканата. Ще направя всичко възможно да дойда следващата година. Не съм бил в България и нямам търпение да открия красотата на страната ви. Надявам се, че и българските читатели ще са щастливи да открият книгите ми и ще се радвам да ги срещна и да разбера какво мислят за моите истории.
Благодарим ви за прекрасните книги, които създавате!
Благодаря!
Интервюто взе Деси Алексиева.
Вашият коментар