Обичам те – една книга за любовта към самата любов

Едно интервю с обичащата и обичана авторка и илюстратор Евгения Войнова

Въпросите зададе Деси Алексиева

Всъщност за кого е тази книга?

Отдавна исках да направя нещо, с което да изразя своята благодарност към родителите (и не само), които избират да подаряват и да четат книги на децата си. Пишат ми всеки ден  изключително хубави неща, изпращат ми снимки и клипове на децата, които знаят книгите наизуст. Благодаря им всеки път от сърце, но ми се искаше да направя и нещо повече – като това, да създам детска книга само за тях. Така дойде идеята да напиша и нарисувам картинна книга за големи, изхождайки от факта, че всеки пораснал, зрял човек, знае и помни какво е да си дете – всички сме били там, в детството. И оттам идваме. Всъщност, човек цял живот е дете – нечие дете. Всяка силна емоция оттогава, по някакъв начин си я носим и до днес. Така че „Обичам те“ е за тях. Kнигата е за всички, които са изживявали силна любов, за всички, които мечтаят да имат такава любов. Всеки има пълната свобода да облече историята на двамата герои в детайли, да си я доизфантазира.

При любовта разумът отстъпва място на сърцебиенето – там няма „правилно“ и „грешно“. Всеки може да прочете книгата по свой начин – така, както е срещнал и разпознал своята голяма, незаменима и несравнима с никоя друга любов в живота си… Така че „Обичам те“ е за тези, които живеят такава любов в момента и има на кого да я подарят, за тези, които са изживели истинска любов и искат да се разделят с нея красиво, за тези, на които им предстои да я изживеят и вярват, че ще намерят човека, на когото да кажат „обичам те!“.

Защо е важно да има картинни книги за възрастни?

Не знам дали е важно… Знам, че е хубаво!

Напоследък обичам да предизвиквам себе си. Преди сякаш се пазех. Залагах повече на сигурното. В един момент ми стана интересно да чувам отговора на въпроса: „мога ли да направя това?“. Започна да ми харесва мисълта, че поне мога да опитам. Не обичам крайности в нито един аспект на живота. С провокациите е същото – не смятам, че трябва да се прекалява с тях. По-скоро е лично – един малък лакът в ребрата към теб, самия. Работата ми по създаването на детски книги ме подтикна към тази провокация. Картинните книги в България, като цяло, още очакват масовото одобрение, което напълно заслужават. Да четеш история с малко текст и много изображения, изисква  мислене и въображение. По-присъщо е за чистия, детски ум. Ето я и провокацията – да намерим време и покой в съзнанието си, където сме скътали нещо почти забравено, нещо което ни е страх да си признаем дори, и да се потопим в един въображаем свят. Можем ли го и ние, големите? Да довършваме думите, да се оставим илюстрациите да ни отведат оттук, да усетим емоцията, аромата на малини, да се потопим в атмосферата, да почувстваме тази любов… 

Като казах „илюстрации“, ми се ще да споделя нещо за процеса по създаването им. За разлика от текста, визуалната част на книгата ми отне много време – и като цялостна концепция, и като техническо изпълнение. Искаше ми се да носят звученето на илюстрации от детска книга (както вече споменах – това беше идеята), но същевременно да пресъздам усещането за голяма, истинска любов, устояла на времето. Много ми се щеше да има лек, фин сюрреализъм в тях, заради самото чувство – не се сещам за нещо по-сюрреалистично от любовта. В същото време се опитах да не отдалечавам прекалено много атмосферата от реалността и тази тънка граница искаше дебнене на идеите, търсене, изчакване, улавяне… Не знам дали съм успяла, наистина не знам. А и си мисля: всеки носи своето усещане за своята си любов – онази, която го е разтърсила най-силно и никой отстрани не може да каже: „не, не е било така!“ Било е. Така, както сме го чувствали, когато сме го изживявали. Нека си го припомним, нека се върнем за малко там.

Какво е за теб любовта?

Дай ми на мен любов… Всичко, в което намирам любов ми се получава. Харесвам да правя нещата с любов, независимо дали става дума за ежедневни дейности, за творчество или за отношения – важно ми е да я има.

Много е говорено за любовта. Ето още една провокация – вечната тема, за която се пише, рисува, твори от векове. Какво повече може да се каже? Ами, може. Всяка любов е различна. В същото време всички любови по нещо си приличат. По лудостта най-вече. Няма друго чувство на света, което може така да промени човек, което може да ти преобърне представите за живота, което може да те отлепи от повърхността, да те качи в облаците, да те направи по-добър човек. Велико е! Perpetuum mobile – това е за мен любовта – смисъл, изкуство, въздух, дишане, живот. Ако трябва да перифразирам крилатата фраза на Архимед: „Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и ще повдигна Земята.“, в моя случай би звучала така: „Дайте ми чувства и достатъчно дълга любовна история и ще направя книга.“ На мен любовта ми е жизнено важна. Любовта е темата, която винаги е вълнувала и ще вълнува вечно. Децата също могат да се влюбват, при това съвсем осъзнато и най-вече, много, много чисто. Затова и историята на героите започва в детството им, като игра, която ги бележи завинаги. Ако трябва да обобщя, това е книга за цял един живот, погледнат през очите на любовта. Ако любовта ти към някого е била „онази“, тя винаги ще остане в сърцето ти – там, където е издълбала дълбок кратер, който пуска лава от време на време, за да те подсеща, че си жив.

„Обичам те“ е личното ми обяснение в любов към самата ЛЮБОВ.

Как се дава любов?

Лесно се дава. По-трудно се носи и пази. За мен „даването“ е най-лесната част, то си идва естествено, когато обичаш някого.

Избрала си малините като символ по много причини, разкажи ни повече за тази метафора?

Малините за мен са чиста любов. Така ги чувствам. Преди време направих една серия картини с малини. Хората ги възприеха неочаквано добре. Тогава, докато ги рисувах, в главата ми, заедно с малините на платното, зрееше и идеята да ги включа в книга някой ден. И както всеки път, просто си чаках момента. Имах усещането за тях, нямах още идеята, но знаех, че ще се появи, имам си изграден принцип на работа за тези неща – имам ли усещане, рано или късно ще се появи още нещо. Научих се да изчаквам и да улавям в движение порива, защото поривът, или вдъхновението, както и да го наречем, иска улавяне. Иначе може само да усетиш полъха му, да мине покрай теб и да изчезне безвъзвратно. Това е част от творческия процес, много съществена част. 

В книгата малините са метафора на пътя, на времето, на порастването на героите. От крехки, едва поникнали стръкчета, докато те са още деца, до неустоимо узрял плод, когато двамата вече са пораснали и напълно осъзнати. В същото време са символът на тяхната любов, съпътствала ги през всички години. Книгата е пълна с малини, разбирайте – с любов. Надявам се ароматът им да се усеща между страниците 😉

Търпението, което проявих, докато ги рисувах една по една, беше почти колкото търпението, което изисква всяка една любов – ГОЛЯМО.

Пречат ли ни в живота бодлите на малините?

Мислим си, че пречат. Но истината е, че просто бодат. Дали ще се оставим на неприятното усещане и болката е наш избор. Бодлите на малините в книгата само подсказват за част от пътя на двамата герои – често пъти дребни, незначителни неща ни пречат да оценим голямото. Вторачени в дреболиите, пропускаме същественото. Губим се. Бодлите са малките ни изпитания. Със сигурност е добре да се научим да берем плодовете, без да се докосваме до тях – въпрос на техника. Идва с опита, с времето, с броя убождания…

Животът често ни предлага и „слънце и зими“, как да ги преглътнем „със сок от малини“?

Ами, той, животът, е точно това – слънце и зими. И всичко във и между тях. Учим се да ценим и пазим „слънцето“, да преминаваме през „зимите“ спокойно и концентрирано, с достойнство, надежда, търпение и вътрешна убеденост, че предстои още „слънце“. Сокът от малини  – любовта, която носим, помага и в двата случая. В единия, се наслаждаваме на вкуса му, утоляваме жаждата си за обичане и се опияняваме от аромата му, в другия, точно този живителен сок ни държи и ни помага да преглътнем проблемите, да търсим решенията, защото чувстваме, че всичко си струва – там някъде има някой, които ни обича, когото обичаме, заради когото сме готови да преминем през трудното… Преглъщаме, можем, струва си да го преживеем.

А защо „Обичам те“?

 Защото няма по-знаково изречение за любовта. Тя няма нужда от друго. Нищо не я описва по-точно. „Обичам те!“ Това е! Всеки от нас мечтае да го каже на някого и да го чуе точно от него. Ако може едновременно. Това е изречението на любовта. Просто няма друго.

Знаем, че „Обичам те!“ може да се каже по много начини, включително и като „череша, прах, стол“. Как се появи текстът и кои са хората, които ти помогнаха да кажеш „Обичам те“ по най-красивия начин и като автор, и като илюстратор? Задавам ти този въпрос, защото е важно да помним, че зад всяка книга има екип, който със своята любов, вдъхновение и работа създава магия, скрита зад кориците.

Текстът се появи абсолютно спонтанно – от тези, на един дъх. Към такива текстове подхождам много внимателно. Всеки път, когато си помислех да го редактирам, нещо ме спираше. Беше като споен – ако промениш дума, ще се разпадне целият. Важно ми беше да запазя спонтанността му. Оставих го да отлежава. Исках да го редактира някой, който има много, ама много специално отношение към темата. И не се сетих за по-вдъхновен от любовта човек от МИЛА ИВАНОВА. Вероятно много от вас я познават от блога ѝ „Солунска 16“, от книгата ѝ „Хартиена лодка в открито море“, от работата ѝ като журналист, редактор, сценарист и какво ли още не. Мила, освен че е неуморна, флиртува с думите неудържимо. Дълбок и чувствителен човек. Много я харесвам! И Мила прочете текста, вдигна глава и с цялата си категоричност, синеоко каза: „Искам да бъда част от „Обичам те“!“ Така и стана. Работихме изключително приятно. Говорихме си за любовта, оглеждахме я от всичките ѝ страни, човъркахме по нея… Мисля, че днес и двете сме доволни от резултата. Аз съм, надявам се, всъщност знам, че и тя е. Благодаря ти, Мила! Не беше лесно да работиш с мен, но пък беше толкова приятно да работя с теб!

Безкрайно благодаря и на МАЯ ДЪЛГЪЧЕВА, която винаги е готова да ми подари вниманието си, да прегледа всяка дума под лупа, убеждавайки се, че точно там ѝ е мястото. А ако прецени, че не е, да не ми го спести, а да ми го каже. Изключително всеотдайна и безкомпромисна, що се отнася до мнението ѝ за писане (и не само). Мая, обич и уважение за теб! Благодаря, че ми подари време!

Благодаря и на брилянтната ИВА КОЛЕВА, без чиято коректура нещата биха били някак безтегловни. Не бих докоснала запетая, поставена от Ива, за нищо на света! Благодарна съм, че една друга книга ни срещна. И че именно тя е човекът, който сложи точката в тази.

Дизайнът на книгата, както винаги, е дело на ДИМИТЪР ВОЙНОВ – дизайнерът на издателство „ДАВИД“. За пореден път твърдя, че да работиш с професионалист като него си е истинска привилегия и огромно удоволствие! Това е човекът, с когото обсъждам абсолютно всяка идея и колебание, и чието мнение винаги взимам под внимание. За него „благодаря!“ е малко.

Изключително прецизен и талантлив, търпелив и отдаден на общото ни виждане – перфектен краен резултат, каквото и да ни коства.

Дизайнът този път си беше истинско предизвикателство, заради идеята, която имах – да направим малки отвори в страниците, които да фиксират вниманието към ключови детайли, съотнесени към текста. По този начин, разгръщайки книгата, читателят първо си илюстрира прочетеното с малък детайл, след което, прелиствайки, се потапя в разтвор, в който се разгръща цялата илюстрация. Получава се нещо като игра на въображение и изображение. Имаше доста неща за измисляне и напасване, цялостен дизайн на разтворите и не беше лесно. Но беше и доста интересен проект за реализация, а за нас е важно да се забавляваме с нещата, които създаваме, да са мислени. Това е творчески процес, който понякога ни изненадва сам. Отне ни доста време, но любовта го заслужава!

И не на последно място, топла прегръдка и за фотографа КИРИЛ КОНСТАНТИНОВ, който беше въвлечен в това приключение, без да се съпротивлява – точно обратното – прегърна идеята и направи професионални снимки на илюстрациите в един мрачен ден, с което ми донесе светлина.

Ето така една книга завихря доста хора около себе си, за да се появи на бял свят. Надявам се да запали и читателите и да събуди в тях желанието да кажат своето „обичам те“ на своя човек – единственият, който заслужава да го чуе. А после той/тя да им отвърне със същото. За да добие смисъл всичко…