„Суперчервей“ е книга за приключения и преобразявания. За злодеи и супергерои. Книга за най-малките – заради увличащата история и звучните рими, преведени изкусно от Мария Донева. И за техните родители – заради клокочещия в гърлото смях, който ще Ви гъделичка, докато я четете. Можете да поръчате книгата от онлайн книжарницата или да дойдете на място.
Авторите
Добре познатият ни тандем на автора Джулия Доналдсън и илюстратора Аксел Шефлър създава историята за напрегнатото приключение на Суперчервея, който помага на всички, ала самият той попада в беда. А Мария Донева дава запомнящо се и вълнуващо звучене на стиховете на български език. Вероятно и Вие като нас скоро ще си тананикате:
Суперчервей суперздрав,
супердълъг, с весел нрав.
Силен и добър е той,
СУПЕРЧЕРВЕЯТ – герой!
Разговори със Суперчервей
- Какво е да си суперчервей? А супердете?
- Каква суперсила би искал/а да имаш? А каква може би вече притежаваш?
- За супер-какво би измислил/а приказка? А песен?
- От какво би си направил/а червей?
- Къде може да научим повече за дъждовните червеи? Защо се казват така?
Чеко – нашият личен суперчервей
Чеко Спагет е суперчервей. Изобретихме го заедно с психолог Борислава Зашева, за по-леко заспиване на дъщерите ми преди година и половина. Основава се на една от стратегиите в книгата „Как да развием потенциала на детския мозък“ – за осъзнато дишане, придружено със стягане и отпускане на мускулите. Борислава ми помогна да започна да я прилагам с тогава 5 годишните ми дъщери. Ето как се получи първата вечер:
Дъщерите ми си бяха легнали, отдавна бяхме приключили ритуала по приспиване, но ме извикаха отново. Имаме проблеми с шума и съседите и викането вечер много ме напрегна. Тръгнах към стаята ядосана и засрамена. Усетих се да дишам дълбоко, докато стигна (цяло едно вдишване ;)). Влизайки в стаята, започнах да им говоря тихо. Представих им героя – суперчервеят Чеко. Разказах как Чеко е на силното слънце, как се е стегнал от сухото време и как усеща лъчите топлина по тялото си. След това се появява облак, завалява, кап-кап-кап, червеят усеща капките, въздиша като дракон. После се отпуска и се шмугва в хладната земя. Заслушан в капките, се отпуска напълно и заспива. Децата заспаха преди да изляза от стаята. Може да е било съвпадение, но както се досещате, бях много доволна от резултата.
От тогава всяка вечер си говорим за Чеко, който се превърна в наш спътник. Наскоро им разказвах как Чеко питал учителката си кога ще учат търпение в училище, защото на него му било много трудно. И учителката му казала, че нямат такъв предмет в програмата, но ако иска може той да проучи какво е и да го представи на класа. И той отишъл в библиотеката (тук децата се включиха с идеи как да направи Чеко урока), потърсил в книгите и енциклопедиите, в учебниците за големи. После отишъл при мама, тати, баба и дядо и ги попитал те как са се научили на търпение. Нарисувал техните истории и събрал информацията от книгите. Накрая представил всичко в клас. Вечерта като заспивал, разбрал, че е научил какво е търпение. Сега само трябвало да го прилага…
Можете да се запознаете с още идеи за игри по детски книги.
Поръчайте „Суперчервей“, за да потеглите на весело приключение!
Вашият коментар