„Плюшеното зайче“ на Марджъри Уилямс е книга за всяка семейна библиотека. Вярвам, че и Вие имате истории, които са Ви докоснали още като деца и все още заемат специално място в сърцата Ви.
За коя такава история се сещате сега? Как ще реагират децата Ви, ако я споделите с тях?
За мен една от тези книги е “The Velveteen Rabbit“ и изгарях от нетърпение да я споделя с децата! Самата идея как играчките оживяват и имат собствени чувства, винаги ме е очаровала.
Книгата е издадена за първи път през 1922 година, моята баба е била на 2 годинки тогава. Преиздавана е много пъти, има множество екранизации, дори танцов спектакъл по нея. Благодарение на Издателство Панда, достига до нас седмици преди Коледа.
За автора и илюстратора на „Плюшеното зайче“:
Както и друг път със споменавала, обичам да търся факти за авторите и издателите на дадена книга и да ги споделям с децата, когато четем. Вярвам, че така отдавам дължимото уважение на всички, участвали в процеса на създаване на книгата, полагам солидни основи на любов и любопитство към литературата и провокирам интереса им към процеса на творене.
Марджъри Уилямс (1881 – 1944) е създала няколко книги за деца и възрастни, но „Плюшеното зайче“ е добила най-голяма популярност. Беше ми интересно да се запозная с живота и творчеството й, и да науча, че докато сина и дъщеря й са били малки, е спряла да пише и се отдала изцяло на майчинството. Мога само да си представям какви прекрасни истории им е разказвала…
Темата за оживелите играчки и за обектите, на които авторката приписва човешки чувства, присъства в почти всичките й детски произведения. Според критиците, книгите й носят меланхолия. През тях прозира цялостната й философия, че сърцата ни стават по-човечни, след като преживеем страдания и трудности.
Изключително много се зарадвах, че изданието е с вълшебните илюстрации на Сара Масини. Нейният нежен стил, според мен и децата, пасва отлично на историята. Дори допринася за цялостното усещане на приказност, магичност и наивност по детски.
Аз не усетих меланхолия, докато четохме книгата. По-скоро беше като едно празнично и малко носталгично връщане към магията и сладостта на детството. Като едно пречистване. А за децата ми беше една вълшебна приказка, която завихри въображението с нови идеи за фантастични игри с оживели играчки.
Идеи за разговори в семейството:
- Какво ли правят играчките, докато сте на училище? Дали и те учат? Какво?
- Ако ти напишеш история за любимата ти играчка, как ще звучи?
- Ти какъв край на книгата би измислил/а?
- А според теб, какво би помогнало на играчките да оживеят?
- Как изглежда Феята на оживелите играчки?
- Коя част от книгата би избрал/а, за да разкажеш на друго дете?
- Какво прави Зайчето добро?
А ако и Вие като нас обичате да съчетавате книги и музика, Ви каним да чуете песента на „Приказки по ноти“ по книгата.
Ако темата за оживелите играчки във вълшебните приказки е интересна за децата Ви, предлагаме няколко идеи: Цветята на малката Ида от Приказки на Андерсен, Когато дъжд вали от Феридун Орал, поредицата Ана Ана, Играчките на Моника от Слави Стоев и разбира се, различните адаптации на Лешникотрошачката на Чайковски за деца. А моят личен фаворит е Коледния Прасчо!
Можете да се запознаете с още идеи за игри по детски книги.
Поръчайте „Плюшеното зайче“ и се върнете назад към магията на детството заедно с Вашето дете!
Вашият коментар