Голямата фабрика за думи

Голямата фабрика за думи – малко думи, много съдържание

В момента, в който пиша тези редове, съм без глас, вече трети ден и внимателно избирам думите, които казвам, защото говоренето ми коства усилие. Пестя всяка дума, която изричам.

Малко се чувствам като герой от „Голямата фабрика за думи“ (Издателство „Давид“) и се чувствам специална. Защото мога да оценя силата на думите. Разбира се, чувствам се и зле, защото не мога да правя това, което най-много обичам – да чета на глас на деца.

За първи път прочетох „Голямата фабрика за думи“ в един съботен ден (тогава имах глас). Синът ми Сава забеляза книгата като пдф на компютъра ми („А нова книга, която още не е излязла!“) и я прочетохме около 20 пъти, а всеки път четенето завършваше с „Пак!“

Още една книга за обичане от издателство „Давид“

Защо тази книга ни накара да се влюбим в нея? Защото с толкова малко думи се казват толкова много неща. Защото илюстрациите ни карат да ги разглеждаме и да откриваме нещо ново всеки път. Защото това е една от книгите, които са детски, но възрастните се замисляме не по-малко, когато ги четем.

Свикнали сме думите ни да нямат цена и да са безценни едновременно. Думите и езикът са това, което ни прави хора. И логично въпросът какво можем да направим, когато не можем да се изразим с думите, които искаме, ни вълнува. Езикът някак е даденост в ежедневието, а какво ще стане, ако не е. Ако трябва да плащаме цена за всяка дума, която казваме (А всъщност не плащаме ли?). Ще можем ли да кажем това, което искаме?

Историята на „Голямата фабрика за думи“ ни кара да се замислим за много неща. За силата на думите и любовта и за това колко сме свикнали да бъдем потребители. За това кое е по-важно –  материалните възможности или вътрешната ни сила.

Посланията на Голямата фабрика за думи

Голямата фабрика за думи произвежда думи, както големите фабрики произвеждат, дрехи, телефони, вещи, храна, които ние трябва да платим, за да използваме. Ако нямаме средства, ще трябва да ровим „в кофите за боклук“. И да намираме там „глупотевини и подигравки“ или да си купуваме пролетта неща с голямо намаление, нужни ни в ежедневието колкото думите „буфосинхронист“ или „филодендрон“. Или да улавяме думите, които летят във въздуха.

Силното послание на „Голямата фабрика за думи“ е, че нашата стойност не се определя от възможностите ни да си купим неща, били те и думи, а от смелостта да покажем чувствата си и да сме искрени и верни на себе си. Защото „череша, прах, стол“ струват повече от най-красноречивите думи, когато са изречени с любов. Защото Оскар може да има всички думи на света, но неговата самонадеяност и всички негови думи, закупени от богатите му родители, са безсилни пред простите, изречени с искрена любов думи на Филип.

А и винаги е хубаво да пазим по една дума за някой важен ден и да я използваме, когато този ден дойде. Пак.

Екипът, който ни подари книгата

Автор на „Голямата фабрика за думи“ е Aниес дьо Лестрад, а илюстратор е Валерия Докампо. Аниес дьо Лестрад е даровит френски автор на детски книги, създател на настолни игри, води семинари по творческо писане и е журналист в списание „Креамания“. Тя пише по няколко книги за деца всяка година. Основни теми в творчеството ѝ са смелостта на себеизразяването и силата на въображението.

Валерия Докампо е аржентинска илюстраторка, която живее във Франция. Валерия (както пише в нейната официална страница) е започнала да рисува „за да улови поезията на ежедневните неща – погледа на деца и кучета, формата на растенията, звука на сухите есенни листа, аромата на закуската“. Това желание на Валерия Докампо да улови поезията на ежедневните неща е много видимо в „Голямата фабрика за думи“.

В книгата можете да уловите тежката миризма от комина на фабриката на корицата, да чуете стъпките в прахта, да виждате защитния вал, с който сърцето огражда черешата, да се опитате да уловите думи от комина на фабриката, която напомня на Вавилонските кули, нарисувани от Брьогел, Дали и Доре („Объркването на езиците“). А нека си спомним, че Вавилонската кула е мястото, където езиците се смесват и хората спират да се разбират по между си. Илюстрациите допълват по деликатен и същевременно силен начин историята. Като започнем от развитието на цветовата палитра – основно в нюанси на сиво-кафявото в началото до преобладаващо черешовите цветове в края на книгата. На всеки разтвор на книгата има художествени препратки и закачки, които с много внимание са адаптирани на български от Димитър Войнов.

Разговори с децата

Тези закачки и думите, които издателите са вложили изключителни усилия да преведат на български, ще дадат възможност да проведете много разговори с децата:

• Защо бистрото се нарича „Груби думи“ или магазинчето за сладолед „Летни думи“;  
• Кои са думите, които в момента се произвеждат във фабриката за думи? Можете ли да ги разчетете, независимо от факта, че са написани слято и че трябва да обърнете книгата, за да успеете?
• Коя дума поглъща момичето, което се храни със супата от думи? защо тази дума е важна?
• За контраста между думата „деликатес“ и кофата за боклук. (Дали понякога нещата рекламирани като деликатеси не са всъщност „глупотевини и подигравки“);
• За намаленията, стойността и кои думи са важни;
• За това, че независимо от всички обстоятелства от нас зависи да уловим думи, с които да можем да общуваме с хората, които обичаме.

Голямата фабрика за думи – Награди

Книгата „Голямата фабрика за думи“ е многопластова, дълбока, докосваща. С малко думи в нея се казват много неща и се поставят философски въпроси. Неслучайно тя е носител на няколко литературни награди, сред които:

• Награда за гражданска позиция 2010-2011
• Награда Папийот за 2010 год.
• Златна награда Наутилус (с мотото „По-добри книги за по-добър свят“) за Илюстрована детска книга за 2012 год.

Звезден екип

Искам специално да отбележа чудесната работа по книгата на издателския екип. Преводач е Деница Минева, а редактор Мая Дългъчева. Те са успели да бъдат максимално близки до оригинала и да изберат думи, които прекрасно предават посланието на книгата на български език. Защото е много по-трудно да преведеш текст с малко думи и да запазиш съдържанието. В английския си превод това е загубено историята е преведена като „Късмета на Филеас: история за себеизразяване“ . Това заглавие разгръща само един от пластовете на книгата.

 А историята на „Голямата фабрика на думи“ ни учи да бъдем креативни, смели, упорити и да гледаме отвъд фасадата на многословието. Защото не е важно колко думи ще изречем, а да го направим от сърце. И да знаем, че „Обичам те!“ може да звучи и като „Череша, прах, стол“. Пак!

Книгата можете да закупите от нашата онлайн книжарница тук, както и да разгледате другите книги на издателство „Давид„.

Можете да прочетете статията за книгата „Матея“ на Ели Мантовска.