Кучето детектив от Джулия Доналдсън е книга за любовта към четенето и вълшебния свят, който то открива пред нас. Книгата достига до нас, благодарени на издателство Жанет 45 и е в превод от поетесата Мария Донева. Илюстрациите са от Сара Огилви. Оригиналното заглавие е The Detective Dog (Julia Donaldson, Sara Ogilvie). Можете да поръчате тук Кучето детектив в нашата онлайн книжарница, където може да намерите и всички останали книги на Джулия Доналдсън.

Разговори, вдъхновени от Нел детектива
Тъй като книгата е любима както на 6-годишните ми дъщери, така и на 2-годишния ми син, я четем и говорим за нея по различен начин.
С дете на 2-3 години можем да обърнем повече внимание на детайлите в илюстрациите, на общото с героите и на смешките.
- Разбира се, голям интерес предизвика въпросът кой пак е акал на пътечката (заподозряхме котката)
- Мартин много се вълнува от чувствата на героите и го питах какви са емоциите им според изписаното на лицата
- Забеляза и разгледа всички мишки. Вие колко намерихте? 🙂
- Проследи с пръст пътя на децата и говорихме колко крачки са направили (5, разбира се, само до толкова брои все пак 🙂
- Обсъдихме кои са дивите животни в зоопарка и отворихме клетките, за да ги освободим и изпратим обратно в Африка
- Чукахме на дървената врата, до която стигна Нел с децата
- Правихме си кула от книги, като Тед

А с по-големите деца разговаряхме за:
- Опитахме да познаем какво се случило с катериците и лешниците и се чудихме права ли е тази, която изказва приятелчето си?
- Случва ли се да си губят нещата? Какво или кой им помага тогава?
- Защо не бива да взимаме нищо чуждо без да питаме?
- Защо Тед се срамува? А какво значи да се смаеш? От какво е пребледнял тед?
- Чудихме се каква пица си е поръчал пингвина и дали пица с риба е вкусно, решихме да пробваме следващия път
Подкаст епизод 20
Може да си вземете книгата и меко одеало, да се сгушите с детето и да слушате епизода тук:
Кучето детектив Игри
Упражнявахме се да душим с нос като куче и да си представяме, че улавяме интересни следи у дома и навън (стига да не се пртесняваме от публика 🙂
Изпяхме песента за Паячето Ици със съответните движения с ръцете.
Подреждахме стаята на Питър и продължихме играта с детективската работа и в тяхната стая. Направихме си клипче в забързан каданс как оправяме – оказа се много забавно, отдавна не се бяхме сещали. Това ни вдъхнови и пробвахме нова игра в следващите дни: аз скривах един предмет на необичайно място (примерно – кубче във фурната, изключена, разбира се) и който го намереше можеше да избира коя книга четем след оправянето. Предизвика солиден интерес и засега работи 🙂
Направихме си разходка до Детския отдел на Столична библиотека. Там има доста разнообразни четива за деца, а за децата под 7 години няма такса.
Припомнихме си и колко обичаме да ходим на четене за най-малките с Деси и колко много ни липсваше по време на карантината.
Обсъдихме кои са любимите ни книги. Използвах възможността да разкажа за моите любими книги за кучета – 101 далматинци и даже слушахме музиката към филма.
И си направихме книга, разбира се 🙂
Ако идеите Ви допадат, споделете ги с приятели.
Имаме и още идеи за игри с книгите на Джулия Доналдсън, а тях сме превърнали и в забавни подкаст епизоди, които може да чуете в страницата на Лисиците четат.
Вашият коментар