Ах, колко много моркови! и Най-хубавият рожден ден – начало на поредицата „Клевър бук“ „Аз и другите“.
„Ах, колко много моркови!“ и „Най-хубавият рожден ден“ са книги за дара на приятелството и за това колко е важно да можем да преодолеем собствените си недостатъци, за да бъдем щастливи. Двете нови книжки на „Клевър бук“ са част от нова поредица на издателството, наречена „Аз и другите“. Заглавието на поредицата показва по деликатен начин каква е нейната цел – да помогне на децата да се справят в сложния лабиринт на човешките отношения, в който понякога нашето мислене и действия могат да бъдат пречка.
Автор и илюстратор на първите две книги от поредицата е Кейти Хъдсън, която с чувство за хумор и в текста, и в илюстрациите, е успяла да обясни човешки състояния като желанието за притежание и перфекционизма по лек и достъпен начин.
„Ах, колко много моркови!“ и „Най-хубавият рожден ден“ – с какво ще ви зарадват?
Историите са кратки и са чудесно четиво за деца от 4 до 7 години. Шрифтът е специално подбран за начинаещи читатели – с достатъчно голям размер, „въздух“ в самите букви, пространство между самите думи, буквените начертания са също подходящи. (Макар все още да няма научни изследвания за подходящите шрифтове на кирилица за начинаещи читатели и какво е подходящо или неподходящо е по-скоро субективно мнение). На отделните страници има малко текст, така че начинаещите читатели могат бързо да прочетат книгата и да имат усещане за постигнат успех в четенето.
Текст има и на други места освен в основната история:
- на черната и бялата дъска
- по табелките
- на бележки
- на плакати
- по гръбчетата на книгите
Това показва на малките читатели колко много употреби има писаното слово. На различните илюстрации, както и в текста се срещат повтарящи се думи (морков, моркови, блат, торта, шоколадови), които децата ще се научат лесно да разпознават и да четат. Думите са специално в единствено и множествено число. Малките читатели могат да се превърнат в нещотърсачи с помощта илюстрациите с много детайли, които от своя страна се редуват с изчистени илюстрации. Изчистените и детайлните илюстрации създават своебразен ритъм на четене на книгите и същевременно не претоварват визуално малките читатели. В текста някои от думите са с главни букви, за да създадат смислови акценти.
„Ах, колко много моркови!“
Не случайно книгата е носител на „Наградата на учителите за 2017 година“ в САЩ.
В книгата „Ах, колко много моркови!“ се разказва за едно зайче, което е натрупало толкова много моркови, че вече няма място за него в заешката му дупка. Зайчето започва да търси място за себе си в къщите на други животни. Неговите твърде много моркови, обаче, разрушават домовете на другите животни. Докато накрая не стига до единственото възможно добро за всички решение, а именно да сподели морковите си с другите и да ги приюти.
Независимо дали морковите се възприемат буквално като нещата, които притежаваме или до емоционалния багаж, който носим, със сигурност споделянето е единственото, което може да ни помогне да се справим.
В книгата Зайко и неговите приятели минават през палитра от емоции и състояния – гордост, разочарование, загуба, умора – обсъждането на тези състояния е чудесен повод за разговор с децата за различните емоции и чувства, които те преживяват.
Книгата провокира и разговори – за това какво е лично пространство, как пазим нещата на другите, дали са по-важни нещата или приятелите и как притежанието може да бъде бреме (на някои от илюстрациите героите са буквално притиснати от това бреме), какви цели си поставяме и какво става, ако ги изпълним (можете да погледнете целите на Зайко и да помислите с децата какви цели си поставяте вие).
В „Ах, колко много моркови!“ по-малките читатели ще се запознаят с жилищата на различните животни:
- заешката дупка
- корубката на костенурката
- гнездото на птичето
- хралупата на катеричката в дънера на дървото
- архитектурния шедьовър на бобъра
Освен това могат да се упражняват в броене – на книги, саксии, моркови (разбира се, не на огромната купчина с моркови на Зайко), героите постепенно стават – двама, трима, четирима.
Но най-важното е според мен, че провокира разговор между деца и родители.
„Най-хубавият рожден ден!“ или защо не е нужно да сме перфектни
Бобърчо обича всичко да е както трябва, да е внимателно, обмислено, перфектно, затова иска да направи перфектната торта за рождения си ден. Иска да приготви тортата, но се намесват всичките му приятели.
И докато те се забавляват с правенето на тортата объркват перфектния му план – всеки по различен начин. Защото перфектното за едни е провал за други. Бобърчо е разочарован от резултата и се захваща да направи тортата сам. Когато успява обаче разбира, че с перфектната торта, но без приятели рождените дни са тъжни. Тогава приятелите чуват неговото хлипане в нощта и идват да го успокоят. На следващия ден тортата е развалена, но празненството е перфектно.
Важният урок за Бобърчо е, че дори нещата да са перфектни, ако си сам това не ти носи радост.
С по-малките деца можете да обсъждате:
- рецепти
- продукти
- готвене
- какво означава да следваш инструкции
- как си помагаме
- как празнуваме
- защо и как да си направим списък,
- как пазаруваме.
Децата могат да се запознават с кухненски прибори (бъркалки, купи, дървени лъжици, ренде), цветове (различните балони, шишенца), календар, везна и за какво се използва, опозиции „бързо-бавно“, има дори часовник с кукувичка.
Можете да разговаряте за приятелството, очакванията, разочарованията. А можете да си направите и торта, която може да не е перфектна, но времето, в което се забавлявате заедно, със сигурност ще бъде такова.
Двете нови книги на „Клевър бук“ са посветени на приятелството и за това как нашето отношение към другите е в основата на щастието.
„Ах, колко много моркови!“ и „Най-хубавият рожден ден“ можете да закупите от онлайн книжарницата ни.
Още статии от Деси Алексиева можете да прочетете тук.