Какво да направим?
„Как да поддържаме интереса към книгите и четенето?“ е въпрос, който си задава всеки родител, загрижен за бъдещето на децата си. Ще започна с един цитат от Хесе, който разсъждава върху бъдещето на книгата.
„Не трябва да се страхуваме от бъдещо изчезване на книгата. Напротив – някои нужди на хората за забавление и образование ще се осъществят чрез други изобретения и книгата ще спечели обратно достойнството и авторитета си. Защото в скоро време всички ще бъдат принудени да признаят, че писането на книги има функция, която е вечна.“
Размишлявам върху този цитат на Херман Хесе от 1930 г и се изпълвам с надежда…
Как да запалим и поддържаме интереса към четенето при 5-годишните?
Дъщерите ми, близначки на 5 и половина години, започват да проявяват интерес към четенето. Все още не четат сами. Сричат заглавия и разпознават някои думи в книгите, които разглеждат. Вярвам, че вкъщи сме установили среда и култура на четене. Имат си кътчета за четене, имаме ритъм кога през деня четем (не само като ритуал за лека нощ). Дори детската градина на момичетата избрах заради любовта към книгите, на която учат децата. Замислих се, обаче, как да поддържам този интерес и стигнах до няколко неща, които мисля да пробвам. Разделих ги на две части: идеи за мен и идеи, свързани с децата. Нахвърлях щрихите по-долу за лична употреба, но съм сигурна, че много други родители си задават същите въпроси и ще ми е полезно да чуя вашите мнения.
Идеи как като родител мога да поддържам интереса към четенето и книгите:
Да помисля къде мога да намеря съвети за литература, подходяща за четящи хлапета. Приятелки, на чийто вкус се доверявам, класациите на Мария Попова, групата във Фейсбук #НитоДенБезКнижки. А от Fox book café винаги с удоволствие ще препоръчат книга според тематиката, която ме интересува.
Да ангажирам децата още по-активно в избора на книги. Досега предимно аз взимах решения какви книги да купуваме, но от известно време виждам, че развиват вкус и могат да преценят дали ще им хареса една книга ако разгледат илюстрациите, ако вече познават автора, ако им прочета краткото представяне.
Да следвам „стълбата“ за четене. Досега съм пробвала да им чета и книги за по-големи деца, което планирам и да продължим, но за четене от тях ще е по-добре да правя по-задълбочено проучване кой тип книга е подходяща. Прекалено много текст с малко картинки ще ги затрудни, много дълга книга би ги обезкуражила, книга с по-сложен език ще изисква твърде много обяснения и т.н. В момента сричат книгите на брат си (на почти 2 години), така че имаме чудесно съвпадение 😊
Още идеи
Да предлагам покани за игри, в които да съчетаваме книги и игри тип „малък свят“. Или да правим диорама (от Музейко много забавно представят идеята) и да ги стимулирам да използват елементи от книгите, които четем в игрите си. Имам усещането, че сцени и герои от филмчета по-лесно включват в игрите си, а с книги сякаш по-малко се сещат.
Да взимаме допълнителни екземпляри за подаръци. Признавам си, че имам таен рафт в затворен шкаф, където си държа малки подаръци за моите деца и племенници. Ползвам ги и ако отново забравя да купя подарък за другарче в детската градина. Много често купувам книги, просто защото съм се поддала на изкушение и ги складирам там за специални дни. Така мога да имам извинение да купувам по няколко броя от някоя книга, която ни е впечатлила 😊
Да говорим за книги и автори, за издателства и илюстратори. Да ги предизвиквам да „виждат“ отвъд корицата. Да четем книги по филми и обратното – да гледам филми по книги, които сме чели. Да предугаждаме какво ще се случи. Да записвам техните разкази. Да продължавам да им разказвам измислени от мен истории, както баба едно време ми разказваше…
Идеи как можем да поддържаме интереса към четенето и книгите у децата
Да се включваме в събития, организирани от библиотеки и книжарници. Обожавам форматите, които Fox book café предлага за най-малките и за по-големите читатели, с напредването на знанията на дъщерите ми по английски език ми се ще да пробвам и четенето на английски за деца. Самата атмосфера предразполага момичетата да се облакътят в някой удобен фотьойл и да си разглеждат книжки (проверено е, чакали са ни над 1 час на събитие с малкия, без нито веднъж да се сетят, че им е скучно. А моите момичета не са от тези, които се задържат на едно място лесно).
Да ходим по-често до Детския отдел на Столична библиотека. Членството за деца под 7 г. е безплатно, а за възрастни е 8 лв. за година. На читател наведнъж могат да се заемат до 7 книги и следва да се върнат след 20 дни (има такса от 5 ст. на ден за просрочие). Помня как харесвах миризмата на кварталната ни библиотека и колко време прекарвах там, как обожавах библиотеките в морските градчета, където отсядахме на квартира с баба ми като малка, как отговорно си връщах книгите навреме и винаги ме хвалеха. Иска ми се да предам това усещане и на децата.
Какво още можем да направим?
Да си направим читателски клуб или да ги включа в такъв с деца на близки. Тъкмо ще пробваме нашите идеи за игри по книги с повече деца 😊
Да избираме по-често любими поредици. Нека усетят вълнението да очакваш издаването на любимата книга от поредицата.
Да си напомням да се съобразявам с различния им вкус. Едната по-често предпочита детски енциклопедии, а другата – вълшебни приказки.
Да научим повече за любим автор и илюстратор, да потърсим още книги от даден автор, който им е харесал.
Да посетим издателство или поне да гледаме заедно филм как се издава книга.
Да им предложа отсега да си направят читателски дневник, както ние имахме като малки. За всяка книга, която четем заедно може да рисуват картина, да правят апликация или да оставят друг символ, който свързват с книгата.
Малки награди
Когато започнат да четат, обмислям да им взема лепенки-точки и за всеки 5 прочетени страници да им давам лепенка – така визуално да следят напредъка си. И да измисляме различни книгоразделители за тях или за подаръци, например оригами или от картон.
Иска ми се да им направя и лепенки за екс либрис. Още един много мил спомен от детството ми – за мен беше много специален знак. Баба ми обясни какво е и си направихме заедно няколко картончета с картинка и името ми. Почувствах се като принцеса с герб 😊 А когато ми подари първата наистина моя книга, която сама да чета, се почувствах голяма и отговорна и използвах картончетата като разделител в книгата.
Да продължим да правим четем заедно
Да продължим да четем заедно и да играем с теми от книгите. Надявам се, че това ще им е интересно още поне няколко години 😊
Да ги оставя да подреждат сами библиотеката си по собствени критерии. В момента един-два пъти на сезон пренареждам по два критерия: 1) сезонни (коледни/зимни и пролетно-летни) и 2) ротация – изваждам напред книги, които не сме чели отдавна. Вече в време те сами да си изберат критерии.
Да продължавам да поощрявам идеята, която взех наготово от детската им градина – следобедна почивка от мин 30 минути в леглото, разглеждайки книга.
Да слушаме повече аудио книги. Понеже засега аз определям времето им с устройство, не им пускам клипчета, а само звука на филмчето или старите записи на плочите на Балкантон. И в колата е доста удобно да слушаме аудиоприказки.
И най-вече: Да си поговорим защо четем. Харесвам труда на Мария Попова и с наслада поглъщам, всичко, което създава и препоръчва. За съжаление, моментите на тази наслада са рядкост 😊
Една нейна статия за сборника й Скорост на битието: Писма до младия читател, а именно писмото на Кевин Кели за суперсилата да четем, ме вдъхнови да си представя, че споделям това писмо с порасналите ми деца или се връщам назад във времето да си поговоря със себе си на 12 години…
Ето писмото:
Скъпи мой млад герой,
Представи си, че можеш да избереш своя собствена суперсила сред тези три: да летиш, да ставаш невидим или да умееш да четеш. Би бил единственият човек в света с тази суперсила. Коя ще избереш? Да можеш да летиш не е толкова полезно, ако нямаш други суперсили. Да си невидим е забавно, но не върши много работа. Но ако си единственият човек, който може да чете … ти би бил най-могъщият човек на Земята. Ще можеш да се възползваш от цялата мъдрост на най-умните хора, които някога са живели. Знанията им ще прелеят от ума им през листовете хартия право в главата ти. Ще разбереш неща, които никой обикновен смъртен не би имал достатъчно време да научи. Ще притежаваш знанието на всички хора по света общо. И даже не ти трябва да запомниш всичко. Благодарение на четенето можеш по всяко време да го провериш.
Четенето е супер сила!
Четенето е суперсила, която ти дава и вид умение за телепортация; то те придвижва с милиони километри в секунда. Това чувство на потапяне в друго място или дори различна епоха може да бъде толкова силно, че може да ти се прииска никога да не си тръгнеш.
Когато имаш тази суперсила можеш да видиш света от гледната точка на някой друг. Това би ти помогнало да се предпазиш от грешките и неистините на другите, както и от собственото ти незнание.
Все повече и повече нашето общество е съсредоточено върху снимки и изображения. И това е красиво. Но някои от най-важните страни на живота не се виждат в картините: идеи, прозрения, логика, разум, математика, интелигентност. Те не могат да бъдат рисувани, фотографирани или изобразени. Те трябва да бъдат предадени с думи, организирани в подреден низ и могат да бъдат разбрани само от онези, които са придобили свръхсилата на четенето.
Супер сила, която никога няма да те напусне
Тази суперсила винаги ще бъде с теб; никога няма да те напусне. Но като всички свръхсили, тя се увеличава, колкото повече я използваш. Упражнява се върху хартия и екран. Докато измисляме нови начини за четене, стойността и силата на умението ще се разширява и задълбочава. И винаги четенето ще победи коя да е друга суперсила, за която можеш да се сетиш.
Твой,
Кевин Кели
Как да поддържаме интереса към книгите и четенето – много начини – една цел
Интересът към четенето и книгите може да се поддържа по много начини и тук съм изредила неща, които нямат претенция за изчерпателност, но със сигурност помагат. Ще се радвам да споделите и вашите начини за поддържане на интереса към книгите и четенето и се надявам, че заедно ще дадем на децата си тази суперсила – любовта към четенето.
Още статии от Ели Мантовска можете да прочетете тук.
Вашият коментар