Феридун Орал – майстор на илюстрацията и текста
Много харесвам Феридун Орал, книгите му са великолепна вселена от красиви илюстрации и въздействащи идеи една от тях е „Червената ябълка„. Момичетата имат няколко любими книги от автора, пазим ги много и са на почетно място в библиотеката им. Забелязвам с каква наслада и уважение и малкия започна да ги прелиства и досега няма никакви щети. Сякаш красотата го увлича и него да щади страниците. Шегуваме се с баща му, че Феридун Орал е причината младежа да напредва добре с фината моторика.
Макар че времето (уж) се затопля, Йоана все разглежда (и държи под възглавницата си) „Червената ябълка„. Макар да е първата книга от автора, издадена в България, ѝ я подарих едва за имения ѝ ден тази година и тя много я заобича.
Игри по историята
Имахме няколко интересни игри, свързани с историята и реших да ги споделя, ако на някого му се сторят интересни.
Цветове и усещания, еднакво и различно
- Разговор за цветовете на илюстрациите и въздествието им: кафяво, бежово и сиво преобладават, с бяло за много сняг, обсъдихме, че има и цвят сиво-кафяво. Говорихме и какво е контраст и защо художниците го използват. Чудихме се:
- Какво настроение създават цветовете и контраста с ябълката?
- Какво си мислим, докато разглеждаме първите страници?
- Как се чувстваме? (казаха, че им става студено и след като го чух и аз усетих захлаждане 😊).
- А дали снежинките са еднакви или всяка е различна? Колко силно духа вятъра? Какво е усещането да ходиш върху натрупал сняг, ако си малък заек или мишка? Потъват ли в преспите?
Животните, техните жилища и огризката от червената ябълка
Къде живее мишката? А заекът? Лисицата? Мечката? Колко са големи техните жилища? Как изглеждат?
Сравнихме къде ли живее всяко от животните спрямо дървото с ябълката – колко е отдалечено. Решиха, че дървото е най-близо до хралупата на мечката, първо, защото се е събудила от спора им, а и защото всички са се сгушили там, след като са хапнали, вместо да губят време да се прибират. Измислихме си време, което е нужно да стигнеш до всяка хралупа. Така всъщност упражниха да броят до 100 (или 90 и десет, както казаха 😊).
Зачудиха се защо огризката е останала (от книгата за Пинокио знаят, че е добре всичко да се изяжда от една ябълка/круша) и измислиха допълнение към историята: мишката се е събудила и е изяла огризката, а семките е запазила, за да засади ново ябълково дръвче на пролет.
Разгледахме задната корица – момичетата се зачудиха по какъв принцип са подредени животните в този ред и защо мишката е първа.
Разговор за усещания, емоции и изрази:
Усещания: студ, глад, настинал, сгушен, заспиващ. Как се чувства тялото ти, когато…
Емоции: оклюмал, зарадван, обнадежден, разочарован, весел, умислен, радостен, изслушващ, съжаляващ, любопитен, развълнуван, уплашен, задружно. Какво е, когато… (как се чувстваш, какъв е гласът ти, какво правиш)
Изрази като (гладът) го подгони, нещо не ми дава мира, какъв късмет (какво е лош или добър късмет), помисли-размисли, долетя глас, завъртя очи, присви очи, да се чукнеш по челото, речено-сторено, мъдруват/умуват, разгорещен спор (има ли разлика между това да се караш с някого и да спориш; какво означава да се аргументираш), да се посъвземеш, (ябълката се) мъдреше.
Понякога даваме повече, отколкото се иска от нас
Тук малко прекалих и им доскуча, решиха да ми дадат на мен задача и опитахме да нарисуваме емоциите (момичетата направиха балони и ми казваха какви физиономии да рисувам). Беше забавно за всички, после ги показахме и на малкия и го питахме кой е веселият балон, кой плаче и т.н.
Как да помогнем на Зайо или колко зайчета са нужни, за да стигнат до червената ябълка
- Най-интересно им беше да обмислят как да решат проблема и да помогнат на зайчето да се добере до ябълката. Стигнаха до над 10 начина, което ме впечатли. Впрегнахме и герои от други книги и филми (Елза от Замръзналото кралство и вълшебните ѝ сили, понито Бриз и приятелите му, Петсън и изобретенията му). Говорихме защо трябва да размислиш добре, за да намериш решението; колко е полезно да чуеш и чужди идеи; как можеш да прецениш кое решение е най-добро; как и кого да прецениш да помолиш за помощ.
- С нагризани солети измериха колко зайчета са нужни, за да стигнат ябълката. А колко мишки? А ако мишките са стъпили върху заека и лисицата?
- Пробвахме да скачаме и да се протягаме, за да проверим коя до къде стига (обмислях да направя домашна пинята с ябълка, но ми се видя твърде много работа), подскачаха като зайци (тук аз изостанах на дивана), ходиха като бърза лисица и като настинала лисица, махаха с опашки (голям кикот, използваха стари мои шалове), тежко вървяха като стара мечка, събудена от зимен сън, кихаха като настинали лисици и рухнаха върху възглавниците на дивана (предварително струпани на пода) – последните две се оказаха много забавни за малкия.
Как да споделяме или уроците на „Червената ябълка“
- Как са си поделили червената ябълка? Как да я разделим, за да има за всеки равно парче – обмислиха и нарязаха истинската ябълка. После я изядоха, разбира се, и си направиха леговище зад дивана, където играта прерасна в самостоятелно занимание и аз седнах да пиша.
Следи в снега
- Какви следи остават в снега? Пробвахме с наличните пластмасови животни в пластилин – първо с краката, после с главите, а накрая (за малкия) с цялото животно. Тайно поставях следите, без те да гледат и трябваше да познаят на кого са следите. В началото пробваха да напасна животното в следата. Започнах да ги въртя да гледат в различни посоки и им стана по-трдно. В крайна сметка се научиха да разпознават кое е животното по размера на следите. Ако имах повече време бих изпринтила от интернет истинските следи.
Още някои идеи ни хрумнаха, но ги оставихме за друг път, евентуално:
- „Зайо-Байо, колко е часът“ с крачките на животните от историята.
- Да се учат да рисуват дърво, гледайки от книгата. Да пресъздадат сезоните: голо (зимата); да го налепят с истински цветчета от каквото цъфнало имаме (пролетта); с накъсана обелка от ябълка (лятото) и с късчета изсъхнали листа (есента).
- Да си измислят история за приятелство и задружна работа. Кои са героите? Какво им се случва? Как ще я ислюстрират? На кого ще я посветят? Защо авторите посвещават книгите си?
- Да направят декор (разтворената книга) и да разиграят театър по историята (тяхната или на автора).
Всички книги на Феридун Орал можете да поръчате от тук.
За автора: Ели Мантовска е майка на три прекрасни деца (на 5г и на 1.5г), създател на Коучинг за (бъдещи) родители. Още статии от Ели можете да прочетете тук. В сайта https://www.5pod5.com/ можете да научите как коучингъг може да ви помогне като родители. Ели е професионален коуч – ето и нейна кратка визитка: „Казвам се Ели Мантовска. Вярвам в силата на коучинга и търсенето на решения вътре в нас. Имам много роли – родител, обучаващ, доброволец в помощ на бездомни животни и хора, управляващ проекти и други. Според партньорите и клиентите ми от различните сфери, една нишка обединява тези роли – моите ценности. Ценя важността на хармоничните отношения с хората около нас и със самите нас, осъзнатостта ни и свързването с нашата собствена мъдрост. Убедила съм се, че тези ценности живея най-истински в ролята си на коуч. Това ми носи удовлетворение като професионалист и като човек.“