Приключенията на понито Бриз и неговите приятели е много симпатична поредица от 4 книжки с твърди корици, подходящи за деца от 3-4 до 7-8 години. Според мен и момчета, и момичета биха им се радвали. Главната героиня е момиченце, но реално историите са около животните и най-вече – понито Бриз.
Вълшебни приказки за лека нощ и весели истории за през деня
За собствена употреба деля книгите с приключенията на понито Бриз на два вида: вълшебни приказки за лека нощ (с надежда да ме улеснят в приспиването) и весели и любопитни истории за през деня. В началото разказите за Бриз и неговата малка стопанка Борчи бях сложила само в първа категория. В последствие, покрай нашия навик да играем, вдъхновени от истории, се оказа, че Бриз и неговите приятели са доста благодатни за занимания.
Светът, описан в книгите на Дора Тот, особено в „Приключенията на понито Бриз“, много ми допада – спокоен, дори идиличен, нищо наистина лошо не се случва, всички са с добри намерения. Дори и да изпаднат в беда или да проявят някое не дотам добро качество – работят заедно и си вадят поука. А поуката не е сложна за децата като в басните (поне моите момичета ги недолюбват). 5-годишните ми дъщери харесват този свят и често сами си измисляме истории от него. Някак специално ни се услаждат – има хем вълшебен, хем мил, хем реален привкус. Наред с тънко чувство за хумор, много любов към природата и животните и ето че стана любима поредица в нашия котешко-човешки дом.
Приключенията на понито Бриз – идеите за игри на децата
Момичетата много ме изненадаха с идеите си от книгата 😊 Решиха да са учителки на брат си (1.5 г) и подредиха животни-герои в постоянната ни решетка за морски шах (в хола имаме начертана фигура с хартиена скоч-лента, да). Първо ги подреждаха в „стаи“ от обора и го учиха на звуците на животните. После играта прерасна в цяла ферма с дървени кубчета за сгради, малкият добави и няколко колички по пътя.
По-късно следобед децата играха зад блока с баща си (в едни други времена) и забелязаха таралеж. Това провокира разговор за бодливковци и се сетиха за приказката Нощният посетител от първата книжка. Оказа се, че от нея вече знаят доста – с какво се хранят, кога са активни, защо имат бодли и не ги ли боли. Така за пореден път се убедих колко увлекателни са книжките от поредицата и как неусетно учат нови неща децата.
Ето някои идеи за занимания, които пробвахме или планираме:
Кое е животното:
Познай без да гледаш!
Имаме фигурки на животни (дървени и пластмасови). Със затворени очи децата бъркат под шал/одеало, където съм скрила едно животно. Опипом трябва да го познаят. Става по-лесно с времето и ако са само основните герои. Но се усложнява, ако сложите и ‚епизодични‘ герои (трудно ми беше да им го обясня, но разбраха като казах, че това са животни, които участват само в 1-2 приказки, например като тигъра).
Започва с буква…
Тук използваме имената на животните (Бриз, Клотилда и т.н.), за да е по-забавно.
Това животно откъде е?
Това занимание си беше предизвикателство за мен и изискваше малко подготовка: прелистих книжките набързо и си записах някои от епизодичните герои с имената им. После потърсих фигурки (не за всички имах, а не се наемам да рисувам). Играта я бях измислила така: показвам им животното (фигурката) и ако не се сетят – им казвам името. Питам от коя история е. Естествено, не очаквах заглавието на разказа, а елементи от сюжета. Тук ме изненадаха момичетата – помнеха много повече, отколкото очаквах. Но не стана с показване, а по-скоро с въпроси: това кой е? А помните ли какво му се случи? А Бриз какво направи? А за тези, на които нямах фигурка, пробвах с описание. Това даде идея на момичетата да ме препитат и мен.
Кое е това животно:
Играе се като описваш животното както се сетиш (децата измислиха играта) – с черти от външния вид или характера (за козела се сетих най-лесно, описаха ми го като вироглаво животно, с рога), с история, която му се е случила, с нещо, което обича или не харесва и т.н. В общи линии разбрах какво тях ги е впечатлило най-много за даден герой. Беше много забавно 😊 Не се справих блестящо.
Плодове и зеленчуци:
- Нахрани животното: имаме картонени, пластмасови и дървени храни, които използваме, но понякога включваме и истинска храна (примерно, ако ми трябва някой да нарони царевица 😉) или момичетата рисуват (сено се рисува много лесно, оказа се – много жълто на едно място 😉). Много полезно се оказа и за тримата, аз очаквах да е дейност само за малкия, но момичетата, например, не знаеха, че ябълката е лакомство за коне и понита.
- Зеленчук или плод? Ние имаме от FOX book café плодове и зеленчуци от картон на издателство Бяла лодка. Откакто близначките се явиха на изпит за Предучилищен клас (ПУК) и учителите ми обясниха, че бъркат плодове и зеленчуци реших, че вкъщи ще си мълча, че домат, краставица, патладжан и бобови са плодове и ще караме по ПУК стандарти. Та, седнах заедно с децата да уча плодове и зеленчуци. Оказа се доста забавно с тези картонени красоти. Момичетата решиха да си изработят сами плодове и зеленчуци от хартия – очертаха, оцветиха и изрязаха свои като ползваха картонените за щаблон. Сигурно няма да се изненадате, че бързо се превърнаха в здравословни чудовища с по няколко очи и усти 😊
Спаси заледените
- Спаси заледените: Междувременно се сетих, че имаме серия малки гумени играчки-храни от една от големите хранителни вериги. Разпределих ги във формата за лед и ги замразих за няколко часа. В топлото време на терасата беше голямо забавление да ги ‚освобождават‘ от кубчетата лед (дадох им капкомери, шипки за лед, лъжици и солен разтвор с няколко капки хранителна боя). Като ги извадиха от леда, започнаха да ги подреждат и групират по различни признаци да се сушат. Взехме и пластмасовите животни за по една (или повече) бани в останалата вода. Вкарах и малко математика 😊 Колко от вид имаме. А сега Мартин като взе две, колко останаха, кой има повече и т.н. През това време си направих чай и му се наслаждавах – на мен пролетното слънце ми е като покана за студен чай 😊
Ангажиране на децата
Искаше ми се да добавя нещо – моя близка, която прочете идеите за занимания по книги се изуми, че много ангажирам децата. Всъщност моето възприятие е обратното – преди да се сетя, че книгите могат да са безкраен източник на идеи за игри, наистина постоянно мислех как да ангажирам децата. Но откакто ползваме книгите, нещата сами се случват. Аз присъствам, със сигурност, но не съм водеща фигура, не идват от мен повечето идеи, а от децата и най-вече, вярвам, че хем учат, хем се забавляват, хем си развиват въображението.
Моята намеса
Аз се меся доколкото да отправя покана за игра с дадена идея – понякога въвеждам средата, материалите и правилата. Правя го с ентусиазъм и след първите няколко дена, децата вече го очакват. Но също така те знаят, че не държа да правят всичко точно както го предлагам, а могат и сами да дадат идеи. Приемам и не се сърдя (вече), ако някое мое предложение не им допада – пробвам пак някой друг път.
Някои игри са удостоени само с 5-10 минутки внимание, към други сами се връщат отново и отново. Това е най-хубавото и според мен тази гъвкавост е причината заданието да прераства в свободна игра много скоро. Включвам се с въпроси или пренасочвам (ако виждам, че нещата са на път да излязат извън контрол). Но голяма част от времето тримата играят паралелно/заедно и само хвърлям по едно око.
Всички книги от поредицата за Бриз можете да поръчате от тук.
За автора: Ели Мантовска е майка на три прекрасни деца (на 5г и на 1.5г), създател на Коучинг за (бъдещи) родители и сайта http://5pod5.com/, в който можете да научите как коучингъг може да ви помогне като родители. Ели е професионален коуч – ето и нейна кратка визитка: „Казвам се Ели Мантовска. Вярвам в силата на коучинга и търсенето на решения вътре в нас. Имам много роли – родител, обучаващ, доброволец в помощ на бездомни животни и хора, управляващ проекти и други. Според партньорите и клиентите ми от различните сфери, една нишка обединява тези роли – моите ценности. Ценя важността на хармоничните отношения с хората около нас и със самите нас, осъзнатостта ни и свързването с нашата собствена мъдрост. Убедила съм се, че тези ценности живея най-истински в ролята си на коуч. Това ми носи удовлетворение като професионалист и като човек.“