Писането е преживяване. На 16 септември 2019 г. започва семинарът „Създаване на художествена реалност“- един практически курс по творчески писане с Георги Тенев на издателство „Колибри„. По този повод разговарям с писателя Георги Тенев.
Все повече хора днес пишат. Какви са трите най-важни неща за писането, които бихте споделили с тях?
– Преди да пишеш (или преди да публикуваш написаното), дай си сериозно сметка дали то е на нивото на четивата, които ти самият избираш и които обичаш.Мисли два пъти, преди да кажеш, че си завършил книгата си. А след това мисли още веднъж и бъди двойно по-критичен от преди. Думите са ти дадени и не са твоя собственост, затова внимавай за какво ги използваш. Всичко е дар, а талантът е нож с две остриета.
Писането – развлечение или работа?
– И развлечението, и работата не описват сериозността на това занимание. Какво са сънищата – труд или забавление за ума и сърцето ни? Писането е преживяване. Също като интимния ни живот, който не е нито професия, нито развлечение.
Диалог или монолог е писането?
– Всеки текст има някаква цел, осъзната или не. Всяка цел е посока, някаква убежна точка. В моята представа, да пишеш и да споделяш написаното е вид общуване с другите хора. Комуникацията е нещо, което се учи. Има хора с вродена способност да прехвърлят образите от своя вътрешен свят към съзнанието на другите, да задействат въображението им. Но и това е процес, който минава през натрупване на опит – и значи може да бъде подпомогнат. Можем да споделяме опита си. И това ще правя аз в този „Колибри семестър„. Подчертавам, че това е професионална, сериозна дейност. Курсът за литературна и драматургическа подготовка не е просто едно хоби-преживяване. Не е нещо, с което да си запълниш свободното време, готварски курс или курс, в който научаваме нещо повече за приложното изкуство, декупажа и пр. Затова и кандидатите показват свои текстове, за да разберем, че сме „на една и съща страница“, както се казва, за да сме наясно, че срещите в тези месеци могат да им бъдат полезни. „Колибри семестър“ не е поредната програма по „творческо писане“. Това е проект за задълбочаване на уменията в творческото мислене, на първо място.
Семинарът по творческо писане инкубатор за писатели ли е или начин за себепознание?
– Няма да се фокусираме върху понятието „писател“. Ще говорим за процеса на писане. За структурата на текста, за процесите в създаването на текстове и за управлението на тези процеси. Нещо като курс по плуване в особени води.
По-важното е не какво очаквам аз от участниците в „Колбири-семестъра“, а какво те могат да получат от мен. Има различни подходи, различни видове литература и вътрешното разделение. Динамиката в това „що е литуратура“, представлява една голяма ценност на разнообразието. Така е и в киното, така е и с музиката. Какво точно е музика и кое е ценност, нима можем да сравним – просто съществуват различни, взаимно изключващи се подходи – например валсовете на Щраус или концерта за цигулка на Шьонберг? В един и същи години са създадени „История на окото“ на Батай и „Егор Буличов“ на Горки. И днес понятието за „литуратура“ е разпънато между противоположни примери, дори далеч по-притовоположни. Не можем и не бива да удовлетворим всички, защото това е тоталитаризъм. Моите романи и разкази са в книжарниците, книгите ми са пред очите на всички, благодарение на елита на българското кногоиздаване – така че, ясно е какво аз правя и какви са моите търсения като автор. За онези колеги, които се вълнуват от такова понятие за литературен труд, е моят практически курс. Вече имаме много интересни кандидати за участие и това ме радва. Защото обещава интересен процес. Литературата може да си позволи всякакви опити, провокации, но не и да бъде скучна. Особено пък когато организираме не курс по стил и фабулиране, не просто лекции по „творческо писане“, а занимания с творческо мислене.
Вашият коментар